Двете нови европрограми, свързани с МИР, бяха одобрени за изключително кратък период, с обща стойност над 5 милиарда лева.
Третата процедура от Плана-120 милиона за иновации, насочена към компании с високи постижения, ще бъде открита до края на годината.
В понеделник ще бъде обявена четвъртата процедура от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), която касае „ВЕИ и батерии за локално съхранение на енергия“. Бюджетът е 200 милиона лева, обяви Красимир Якимов, началник на кабинета на министъра на иновациите и растежа, по време на петото издание на радиопредаването „Пари има: Говори министерството на иновациите и растежа“ по „Фокус“.
Според Якимов, мярката е създадена за изграждане на фотоволтаични системи, известни още като соларни панели, и произвежданата енергия трябва да бъде използвана само за лично задоволяване, без възможност за препродажба. Половината от инвестицията ще бъде покрита от Плана, а в процедурата могат да участват микро, малки и средни предприятия, които имат до 499 или до 1500 служители.
„До края на годината по линия на МИР ще бъдат обявени общо четири процедури за малки и средни предприятия, с общ бюджет от 600 милиона лева. Две от тях, „Технологична модернизация“ и „ИКТ решения и киберсигурност“, вече са отворени. Около Коледа се очаква да бъдат публикувани списъците с фирмите, одобрени за финансиране по първата процедура от ПВУ“, подчерта Якимов.
Той добави, че до 19 декември продължава кандидатстването по втората отворена процедура, свързана с „ИКТ решения и киберсигурност“. „Седем дни преди крайния срок за втората мярка са подадени над 5000 проектни предложения за близо 100 милиона лева“, посочи той. Бюджетът на процедурата е 30,6 милиона лева и финансирането включва разработване на онлайн магазини, сайтове, мобилни приложения и услуги по киберсигурност.
По време на дискусията Якимов подчерта, че след приключване на общественото обсъждане по третата процедура от ПВУ, насочена към развойни дейности и интелектуална собственост, се очаква старта й. Бюджетът на мярката е почти 120 милиона лева и е предназначен за компании, кандидатствали по програмите „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, но не получили финансиране. „Знакът от ЕК свидетелства за високо качество на техните идеи и потенциала да разработват иновации с висока добавена стойност за българската икономика“, заяви той.
Якимов подчерта, че двете нови програми по линия на МИР, одобрени за рекордно кратък период, обхващат общо 5 милиарда лева. „Едната е програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП), с бюджет от 3 милиарда лева, изпратена на 16 август и одобрена на 3 октомври. Другата, „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ), е с бюджет от 2,14 милиарда лева, изпратена на 26 октомври и одобрена на 5 декември; програмата е от изключителна важност за сътрудничество между науки и бизнес“, подчерта той.
Кабинетът съобщава, че вече е подписано споразумение с Европейския инвестиционен фонд, което осигурява нов ресурс от 360 милиона лева под формата на дялови инструменти. Тези средства ще бъдат предоставени на местни предприемачи. Предстои споразумението да бъде ратифицирано от Народното събрание. Финансовите инструменти под НПВУ ще бъдат налични за бизнеса в началото на следващата година, добави Якимов.
Относно ББР, Якимов изрази мнение, че управлението до момента е било катастрофално. „При планиран ресурс от 342 милиона лева на година за кредити за малки и средни предприятия, банката е трябвало да предлага по 4 кредита на ден, а реалността е била 4 кредита на месец. Средната стойност на кредита е 350 хиляди лева, което е значително под допустимия лимит от 5 милиона лева. При наличието на над 300 хиляди малки и средни предприятия в България, банката е обслужила едва под 1% от тях“, поясни той, като потвърди фокуса на ББР върху малкия и средния бизнес.
По думите му, в момента се разработват нови инструменти за подкрепа на ключови сектори и за решаване на регионалните дисбаланси. Якимов добави, че ББР е установила успешно партньорство с Фондовата борса за осигуряване на прозрачно финансиране.
Той отбеляза и преминаването от едностепенна към двустепенна структура на управление във „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД. Според него това е важна стъпка към внедряване на прозрачни политики в работата на Фонда на фондовете, осигурявайки по-добър контрол и публичност на вземането на решения. „Това е важно, тъй като Фондът управлява значителни средства на данъкоплатците в България и нашите европейски партньори, а ресурсът до 2027 г. ще превиши 1,2 милиарда лева“, заключи Якимов.
